Ходовата част е една от основните системи на автомобила, чиято изправност, гарантира на първо място безопасността на водача и пасажерите. Всички сме чували мнения относно плюсовете и минусите на френските автомобили – вариращи от крайно положителни до строго отрицателни, поради ред причини. Основният недостатък, който изпъква е „нежното” окачване, крайно неподходящо за разнебитените български пътища. Факт е, че това е проблем не само на френските автомобили, а и на абсолютно всички, които са в движение.

Говорейки специално за марките Рено и Пежо, проблемите, които могат да се появят са основно в задния мост. Тези две марки са нещо като емблема за торсионното окачване. Торсионът представлява пружинна ос, работеща на принципа на усукването. Освен при леките автомобили, подобен вид окачване се използва и при тежките машини, от рода на трактори и БТР. Именно на този тип окачване се дължи славата на френските коли, че возят „меко”. Този тип мостове биват два вида – двуторсионни и четириторсионни, като вторите се използват при по-мощните модели автомобили, най-често такива над 90 к.с.

Най-лесния начин да се спестят по-сериозни ремонти по автомобила е смяната на лагерите на задния мост, като тази смяна се препоръчва на всеки 100 000 км. Индикатор за проблеми с лагерите е тропане и скърцане, което се чува от задната част. При двуторсионните мостове много често срещан проблем е скъсването на тампоните, при което се получава много неприятно тропане, когато се минава през неравности по пътя. Друга препоръчителна превенция е смяна на иглените лагери на всеки 60 000 км., защото пренебрегвайки проблем с тях, може да се стигне до смяна на оси, носачи и дори греда на задния мост.

Обръщайки внимание на автомобила и следейки неговото състояние, можете да избегнете много по-сериозни проблеми и ремонти.